Земеделците от района търсят по-справедлива подкрепа

Земеделски производители от Нови пазар, Шумен и близките села настояват държавата да преразгледа размера и начина на разпределение на земеделските субсидии. Според тях настоящото подпомагане не компенсира достатъчно разходите за гориво, торове, препарати, семена, техника и труд.

Недоволството обхваща както стопани, отглеждащи зърнени култури и слънчоглед, така и производители на зеленчуци, плодове и животни. Различията между отделните направления са големи, но общият проблем е свързан с несигурните приходи и постоянно променящите се производствени разходи.

Фермерите посочват, че субсидията е важна за планирането на кампанията, но сама по себе си не може да реши всички затруднения. Те очакват по-ясни правила, по-бързо изплащане на помощите и по-добра защита за малките и средните стопанства.

Темата има значение за целия регион, тъй като земеделието осигурява доходи на много семейства и работа в населените места около Нови пазар и Шумен. Състоянието на сектора влияе и върху местната търговия, транспорта, ремонтните услуги и цените на храните.

Разходите растат по-бързо от приходите

Производителите от района описват последните стопански години като период на силни колебания. Цените на основни земеделски стоки се променят в рамките на кратко време, докато разходите за производство остават високи. Горивото, електроенергията, резервните части и агрохимикалите заемат значителна част от бюджета на всяко стопанство.

При зърнопроизводителите натискът се усеща особено силно, когато добивите са по-ниски заради суша, високи температури или продължителни валежи. Един слаб сезон може да заличи печалбата от предходната година. За малките стопани това често означава отложени ремонти, по-малко вложения и трудности при изплащането на кредити.

Животновъдите допълват, че разходите за фураж, ветеринарни услуги и поддръжка на помещенията също са се увеличили. При тях прекъсването на производствения цикъл не е възможно, тъй като животните се нуждаят от ежедневни грижи. Затова те настояват помощите да бъдат съобразени с реалната себестойност, а не само с размера на обработваната площ или броя регистрирани животни.

Какво искат производителите

Сред основните искания е по-висока ставка по схемите за директни плащания и по-адекватна обвързана подкрепа за чувствителните сектори. Стопаните смятат, че зеленчукопроизводството, овощарството и животновъдството трябва да получават по-силна подкрепа, защото изискват повече ръчен труд и имат по-високи разходи на декар или животно.

Фермерите настояват и за предвидимост. Те искат календарът за кандидатстване, проверките и изплащането на средствата да бъде по-ясен, за да могат да планират покупките на семена, торове и фуражи. Забавянето на плащанията принуждава част от производителите да използват скъпо кредитиране в момент, когато приходите от продукцията още не са постъпили.

Важна част от предложенията е свързана с таваните и преразпределителното плащане. Според малките стопанства сегашният модел не винаги отчита различията между едри земеделски предприятия и семейни ферми. Те смятат, че повече средства трябва да достигат до активните производители, които реално обработват земята и поддържат заетост в селата.

Малките стопанства са най-уязвими

Семейните ферми в района често разполагат с ограничена техника и нямат възможност да договарят по-ниски цени при закупуване на материали. Те продават продукцията си в по-малки количества и нерядко зависят от прекупвачи. Това отслабва позицията им при договарянето и намалява дела от крайната цена, който остава за производителя.

За част от стопаните достъпът до инвестиционни програми също е труден. Изискванията за собствено финансиране, документиране и предварителни разходи могат да се окажат непосилни за малки ферми. Производителите настояват процедурите да бъдат опростени, а консултантската помощ да стане по-достъпна и разбираема.

Местните стопани виждат възможност в кооперирането. Съвместното закупуване на материали, използването на обща техника и организирането на обща продажба могат да намалят разходите. За тази цел обаче са нужни доверие, добра организация и политики, които насърчават сдружаването, вместо да го усложняват с прекомерна администрация.

Климатът увеличава риска за реколтата

Засушаването и резките промени във времето се превръщат в постоянен фактор при вземането на решения в стопанството. Недостигът на влага през ключови периоди може да намали добивите от пшеница, царевица и слънчоглед. Силните валежи пък затрудняват прибирането на реколтата и влошават качеството на продукцията.

Земеделците от Шуменско и съседните общини посочват, че инвестициите в напояване са сред най-важните дългосрочни мерки. В много райони водоснабдителната инфраструктура е остаряла или недостатъчна, а изграждането на нови системи изисква значителни средства. Без публична подкрепа отделният производител трудно може да поеме подобен разход.

Необходима е и по-добра застрахователна защита. Част от стопаните избягват да застраховат продукцията си заради високите премии и сложните условия. Те очакват държавата да подпомага по-широк достъп до застраховки при суша, градушки, наводнения и други природни бедствия, като правилата за обезщетяване бъдат прозрачни и навременни.

Подкрепата трябва да стига до реалния производител

Един от спорните въпроси е контролът върху получаването на земеделски помощи. Производителите искат по-строго разграничаване между активни фермери и лица, които формално заявяват площи, но не извършват реална стопанска дейност. Според тях средствата трябва да бъдат обвързани с доказуема продукция, поддържане на земята и спазване на изискванията за опазване на почвите.

Те настояват проверките да бъдат еднакви за всички, без излишно административно натоварване за малките стопанства. Когато документите са сложни, а сроковете кратки, част от фермерите се отказват от възможности за подпомагане. Това е особено проблемно при възрастни производители и хора, които нямат постоянен достъп до електронни услуги.

В района се очаква разговорът за субсидиите да бъде свързан и с по-широка политика за местното производство. По-добрият достъп до пазари, фермерските пазари, обществените поръчки за училища и социални заведения могат да осигурят допълнителен доход. Така подкрепата няма да се изчерпва с плащане на площ, а ще насърчава реалната продукция и преработката на място.

По-високите субсидии са само част от решението. За устойчиво земеделие са нужни стабилни правила, навременни плащания, достъпно кредитиране, инвестиции в напояване и работеща връзка между фермерите, институциите и местните пазари. Производителите от района очакват конкретни мерки, защото всяко забавяне се отразява върху следващата сеитба и върху доходите на цели семейства.

Най-практичната стъпка за стопаните е да следят официалните срокове за кандидатстване и плащания, да пазят документите за извършената дейност и да търсят общи решения чрез местни земеделски организации и кооперации.